На 1 януари 2026 г. България официално ще премине към еврото, след като страната получи зелена светлина от институциите в Европейския съюз и изпълни критериите за макроикономическа конвергенция. Въпреки уверенията на държавата и финансовите регулатори, че преходът ще бъде плавен и без изненадващи ценови скокове, голяма част от обществото остава притеснена. Страхът от поскъпване е най-разпространеното очакване, свързано с въвеждането на новата валута.
Проучванията от последните месеци показват, че близо три четвърти от българите смятат, че цените ще се повишат, а почти половината очакват това да се случи в значителна степен. Най-силните опасения са свързани със закръглянето на цените при превалутиране, особено в сегментите на дребната търговия и услугите. Много потребители се опасяват, че преизчисляването към евро може да бъде използвано като удобен момент за леко увеличение, което на фона на вече високата инфлация би могло сериозно да натежи върху семейните бюджети.
От институциите обаче уверяват, че подобни опасения са преувеличени. Според официалните правила, всички цени ще се преизчисляват по фиксирания курс от 1.95583 лв. за едно евро. Предвидено е задължително двойно означение в левове и в евро, за да се избегнат нелоялни търговски практики. Очаква се контролните органи да следят активно процеса и да санкционират нарушения. Според икономисти, ако тези мерки бъдат изпълнени коректно, преходът не би трябвало да доведе до масово поскъпване, а до чисто техническа промяна на валутата.
Бизнесът е разделен в очакванията си. Част от предприемачите вярват, че приемането на еврото ще донесе по-голяма стабилност, по-лесен достъп до финансиране и предвидимост. Други се опасяват, че еврото ще бъде съпроводено от растящи разходи, както и от натиск за промени в цените, особено в сектори като услуги, недвижими имоти и ежедневни стоки. За малките фирми допълнителен проблем са административните разходи, свързани с етикетиране, пренастройване на системи и счетоводни процеси.
Обикновените потребители са най-чувствителни към въпроса дали ежедневните разходи ще се променят. За домакинствата с ниски доходи дори минимално закръгляне може да се отрази осезаемо. Експерти подчертават, че усещането за поскъпване често е по-силно от реалното увеличение, особено когато става въпрос за смяна на валута. Подобни психологически ефекти са наблюдавани и в други страни, присъединили се към еврозоната. Истината обаче е, че институционалният контрол, прозрачността в ценообразуването и активната роля на медиите могат до голяма степен да ограничат нереалистичните ценови корекции.
Предстоящите месеци ще бъдат решаващи. Те ще покажат как търговците ще реагират на прехода, дали регулаторите ще успеят да овладеят нередностите и как ще се развие инфлацията, която и без това влияе силно върху потребителската кошница. Преходът към евро е не само техническо преобразуване, а тест за зрелостта на държавните институции и за доверието на обществото. Ако процесът бъде прозрачен и добре контролиран, България може да избегне ценови шок. Но ако бъде допусната хаотичност или недостатъчен надзор, страховете на гражданите може да се окажат напълно основателни.